петък, 2 септември 2011 г.

Какво е франчайзинг и има ли почва у нас?

Скоро имах доста интересен разговор, с един бъдещ франчайзополучател и след като разговаряхме по телефона и изяснявахме основни положения по франчайзинг условията стигнахме до въпроса с първоначалните и последващите инвестиции, както и за таксите, които се заплащат. В един момент ми беше отправен въпроса „Добре, а по какъв начин ще ми преведете тия франчайзинг такси?” ………… Отне ми доста време да обясня на човека, че не аз като представляващ франчайзодателя дължа превод на инвестиции и такси, а точно обратното. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно и не ми се случваше за пети път ………….. Отново преразгледах информацията от секцията франчайзинг на сайта на фирмата и всичко си беше обяснено много добре………………. Просто за българинът понятието франчайзинг е нещо чуждо, и наразбираемо, а като прибавим, че изисква плащане за нещо нематериално като опит и ноу-хау става направо извън параметрите на нормалната логика. За това и в днешното изложение ще се опитам да обясня какво е франчайзинг на по-достъпен език, като се постарая да избегна доколкото е възможно юридидическите и икономически опеделения на тази форма на сътрудничество. Целта е да се изясни на максимално опростен език кой каква роля изпълнява, какво е франчайзинг и има ли почва у нас.

Франчайзингът е метод за правене на бизнес , в който едно лице /франчайзодател/, явяващ се притежател на търговска марка и тествани и доказани методи за правене на бизнес /ноу-хау/ предоставя тези си притежания /марка и ноу-хау/ на друго лице /франчайзополучател/ в замяна на първоначално и периодични плащания. Това е едно максимално опростено и изясняващо основните роли на страните определение, без да се засягат в детайли много от аспектите на взеимна изгода / За повече информация вижте статията „Предимства на франчайзинга”/

Не напразно доста често в определенията за франчайзинг се включва определението „форма на сътрудничество” защото като метод за правене на бизнес франчайзингът е точно това. Два независими икономически субекта обединяват усилия за извличане на финансова изгода, като всеки от тях инвестира в общото начинание опит, пари, труд, мотивация, като ползите са и за двете страни. За франчайзодателя – разпространение на услугата или продукта, увеличаване на разпознаваемостта, реклама, по-големи обороти, достъп до нови пазари, а за франчайзополучателя – готов бизнес модел, без грешки, многократно намален риск, продажба на продукт с разпознаваема марка и осигурен пазар, професионално управлиение и съдействие, достъп до нови търговски практики.

След тези основни разяснения ще се спра на въпроса „Има ли почва у нас франчайзинга?” . Директно и в противоречие с официално обявяваните данни за ръст на франчайзинг обектите в България ще отговоря, че тази практика още дълго време трудно ще вирее на местната балканска почва. Причините не са само икономически, а са в няколко насоки, на първо място това е слабо позната, отскоро навлизаща практика без традиции в България. На второ място – неинформираността и непознаването на възможностите на франчайзинга, както за потенциалните франчайзополучатели, така и за потенциални франчайзодатели. На трето място е народопсихологията с основни постулати „Пари за нещо което не виждам не давам, тоест за опит” , „Аз да не съм по-тъп от другия та да не мога да го направя и сам” и „Искам сам да съм си шеф” . Липсват подготвени специалисти, както и схеми за кредитиране за закупуване на франчайзинг. Като се прибавят и значителните финансови ресурси, които изискват повечето сериозни франчайзи, скоро няма да има бум в тази сфера, което е наистина жалко особено предвид факта, че това е бъдещето – големи вериги за стоки и услуги, с които отделния участник в дадена пазарна ниша просто няма как да бъде конкурентоспособен.

 Лазар Белев

Няма коментари:

Публикуване на коментар