Договорът за франчайзинг е двустранно писмено споразумение уреждащо в подробности отношенията между франчайзодателя и франчайзполучателя и взаимните им задължения по отношение на съвместния бизнес.
Франчайз договорът и франчайзинговата дейност не са уредени в българското законодателство и съдържанието на споразумението се определя от волята на страните, доколкото не противоречи на закона. Въпреки това накратко ще засегна основните моменти.
В началото на договора се описват страните, същността на франчазинга, търговски марки, ноу-хау, авторски права и кой и на какво основание ги притежава. Въпреки, че франчайзполучателят е собственик на закупувания бизнес, франчайзодателят определя начина, по който продуктите или услугите ще се предоставят на клиентите. Поради спецификата на някои франчайзи процедурите могат да бъдат доста обемни и тогава договора препраща към оперативния наръчник, поради безсмислието да бъде изготвен договор от 200 и повече страници.
Важен момент в договора за франчайзинг е срокът. Той варира при различните франчайз системи, но едно от най-важните изисквания, на които той трябва да отговаря е да бъде достатъчно дълъг франчайзполучателят да може да възвърне направените инвестиции и известен период от време след това. Обикновено в клаузата за срок се предвиждат и опциите за удължаване на договора, като преимуществено те са в полза на франчайзодателя.Друга ключова клауза в договора е териториалният обхват на предлагания франчайзинг. Може да съществува като възможност екслузивни права за дадена територия, но може и да го няма като франчайзодателят да е предвидил възможността на една и съща територия да се отворят няколко франчайз обекта.
Основен момент са и таксите, които франчайзполучателя плаща за франчайзинг пакета. Подробно се описват таксите за управление, авторски, лицензионни възнаграждения и това което се получава срещу тях. Описва се размерът, начинът на плащане, как се определя размерът има ли гратисен период и т.н.
Стигаме и до частта със задълженията за страните. Обикновено за франчайзодателят съществува задължението да предложи обучение на персонала, оборудване, оперативно ръководство, техническа и консултантска помощ. От друга страна франчайзполучателят е длъжен да полага грижата на добър търговец за развитието на бизнеса и репутацията на марката, под която работи, както и да заплаща договорените такси, като това е най-общо.
В края на договора се уговарят неустойките за неизпълнение на договорните задължения, писмените предизвестия за прекратяване, причините, поради които ще се прекрати. Ако прекратяването не е по вина на франчайзполучателя следва да се предвиди възможността за компенсиране, изцяло или отчасти за направената по франчайзинга инвестиция.
Лазар Белев
Няма коментари:
Публикуване на коментар