Когато се ориентирате към дадена франчайзинг система с много открити обекти и попитате техен представител защо да инвестирате именно в техния франчайзинг 90% от тях ще отговорят изтъквайки неоспоримите предимства да сте част от подобна голяма организация. Ще се посочат предимствата на популярната търговска марка, която е наложена и привлича клиенти, има своите лоялни последователи, които и се доверяват и купуват. Голямата франчайзинг верига има сериозен рекламен ресурс, значителен бюджет за реклама, изградени канали за достигане на посланието на продукта до значителен брой потенциални клиенти ...
Въпреки тези всеизвестни предимства обаче много от франчайзодателите в неофициални разговори посочват и известни негативни отражения от общата политика върху отделните франчайзи. Като основен проблем се посочват промоциите и отстъпките, които веригата обявява. Подобни маркетингови похвати привличат клиентите, но пък и намаляват печалбите на франчайзполучателите, за което те, няма как да бъдат компенсирани. Промоциите водят нови клиенти, но франчайзите започват да питат „Какво става с рентабилността ни?”. Това е и един от основните проблеми на големите франчайзинг системи – добрите за цялата верига идеи и похвати за привличане на клиенти не винаги са добри за отделните франчайзополучатели.
Една от основните причини един бъдещ франчайзополучател да избере франчайзинг като система за бизнес развитие е подкрепата която би получавал за развитието на бизнеса си, разполагат с квалифицирани кадри. Независимо обаче от това колко опит има в подкрепата даден франчайзодател, неговите франчайзи почти винаги се сблъскват с един и същи проблем, а именно, че когато се нуждаят от помощ тяхното искане минава през различни звена на франчайзинг системата докато стигнат до компетентния отдел или човек, който да даде решение на проблема и да се предприемат необходимите действия.
Със сигурност системата за подпомагане на големите франчайз системи е предимство, но когато системата се разраства, не следва това да става за сметка на пренебрегване на нуждите на франчайзполучателите. Малко известен факт е, че например еталонът за франчайзинг „Макдоналдс” е преминал през такъв етап, в който политикана на компанията се е откъснала от нуждите на нейните франчайзи и ръководството не се е вслушвали в исканията им. Когато видели тази си грешка лично Рей Крок се ангажира с подобряването на комуникацията и полагането на грижи от страна на компанията „Макдоналдс” и за най-малкия и затънтен обект на веригата за бързо хранене.
При развитието на една франчайзинг система се забелязва, че обикновено първите франчайзи обикновено имат много общи черти с изначалната идея на компанията за правене на бизнес и много по-добре познават процесите и знаят защо тези процеси и процедури са такива. За разлика от тях по-късните франчайзи изпълняват сляпо предписанията на оперативните наръчници без да се замислят и да познават в дълбочина бизнеса и спецификите му. Това се обяснява с факта, че когато франчайзинг веригата е все още малка франчайзодателят има повече време и отделя повече внимание на отделния франчайз. С разрастването на веригата обаче това се променя и дори често основателят и не контактува с франчайзите, освен на семинари или други корпоративни събития.
Няма коментари:
Публикуване на коментар